Русофобия и антикомунизъм

Днес в България русофобията и антикомунизмът са станали официална политика. Копира се манталитетът на американската върхушка. Но все пак има разлика между оригинал и имитация.

Бивши комсомолски активисти и членове на БКП, както и хора ползвали благата на социализма и направили кариера тогава, се надпреварват да оплюват миналото. В своя устрем те оплюват и хората, които едно време са им помагали да успеят. Като гарнитура на това всеобщо хамелеонство, се появиха псевдо-историци, които демитологизират история, псевдо-антрополози, които  доказват на славянски език, че нямаме нищо общо със славянството, псевдо-философи, които се усмихват снизходително на аматьора Карл Маркс, псевдо-хуманисти, които уверяват, че българските партизани са били терористи, а тези, които са се снимали с техните отрязани глави (набучени на щик) – са били достойни офицери и сержанти от българската жандармерия, армия и полиция.

В тази патологична активност се наблюдава комплексът на роба-предател, който уверява господарите си на Запад, че неговата омраза към комунизма и Русия винаги е била естествена, че преди десети ноември той е живял на друга планета, а след преврата се е приземил в България за да установи погромите нанесени от комунизма. Тези “погроми”, които доведоха България до най-големия подем като целокупна държава в новата ни история (между края на петдесетте и началото на осемдесетте години на XX век). Може би осъзнаването на този факт предизвиква цялата ярост на оплювателите.

Днес, колкото повече няма държава, толкова повече нараства ожесточението на хамелеоните и имитаторите на западни модели. Тонове словесна мръсотия се изсипва върху главата на “агресора” Владимир Путин и върху главите на българските комунисти от страна на хора, които от 25 години търсят виновници за собствената си умствена и духовна мизерия. Хора, които не са направили за България и една хилядна от направеното по време на социализма, но затова пък са разрушили доста. Хора, които с готовност се отричат от своя език, азбука, славянство, православие, история, традиции и предават родината си в ръцете на чужди асимилатори.

 

Никога не съм предполагал, че след десети ноември простотията, омразата, подлизурството и националното предателство ще се превърнат в качества на характера. Все вярвам, че в България има хора, които – на фона на това безвремие и бездържавие, когато националните параметри на страната ни се заличават умишлено – осъзнават, че е имало с какво да се гордеем като държава и култура в периода на социализма, че голямата картина е тази на всеобщ успех, в който кутията на Пандора и “атлантическите ценности” е била затворена.

 

Репресии е имало, предимно по време на силното влияние на Сталин у нас (1944-53), но капитализмът винаги успешно се е съревновавал с Изтока по убийства и репресии както в миналото, така и в момента, когато вече е взел окончателно надмощие в глобален мащаб. Световният империализъм не може да съществува без войни. От петнайсет години насам са убити общо стотици хиляди души от военни интервенции в Сърбия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Йемен, Пакистан, съсипани са редица държави. Как реагират на този “износ на демокрация” българските хамелеони, гордите обладатели на анти-комунизма и русофобията? С благоговение приветстват агресията и бягат пред вятъра на промените, изпращайки български войници да участват във всеобщия натовски позор. Накрая, за да не остане съмнение в тяхната преданост към атлантическите добродетели,  посочват своята освободителка от турско робство – Русия – като агресор и заплаха за световния мир.

 

Какво да кажеш за всичко това, освен “Господи, помилуй…”? Другият избор е революция, но как да правиш революция с една шепа осъзнали се?

Leave a Reply