Какво е това глобализация?

Основните характеристиkи на глобализацията са:

1. Дерегулация на финансите и търговията, за да се позволи на различните сфери на бизнес и на банките да оперират глобално.

2. Поява на общ световен пазар, доминиран от транснационалните компании.

3. Романтични представи за западния модел на консуматорско общество.

Глобализацията често е бъркана с международно сътрудничество и взаимозависимост, както на икономиките, така и на световната общност. Когато местната култура бива изложена на инвазия от Западната култура, на хората им се струва, че те са изостанали, примитивни и бедни. Силово им се налага Западната ценностна система и Западния критерий за понятията „богат“ и „беден“. От състояние на самоиздръжка и независимост, във финансов план се минава към състояние на безработица, зависимост и несигурност. Следствие на инвазията на западната цивилизация е и замърсяването на околната среда. Духовната култура на хората се променя от взаимопомощ, уважение към семейството и традициите и се трансформира към разделение, угнетеност и униние. Причината е външен икономически натиск, който увеличава конкуренцията, в следствие на което се разделят общностите. Така се разкъсва връзката с природата, която е била в основата на местната култура. Хората виждат своята общност като спирачка за своя личен успех. Според някои, глобализацията е единственото решение за избавяне от бедността, за други – тя е основната причина за днешните проблеми. Много от хората мислят за глобализацията като за нещо, което ги сближава, осигурява по-добри комуникации, по-лесно пътуване, по-разнообразни стоки. Но в основата си глобализацията е икономически процес на дерегулация, премахване на всички бариери, предпазващи местния производител. Тя дава на големите бизнес организации решително предимство. Целта е печалбата, не защитаване интересите на хората. Увеличава се конкуренцията между хората и тяхното разделение. Преди 500 години западноевропейците завладяха целия свят и унищожиха населението, което живееше самостоятелно и разчиташе само на себе си. Те накараха робите си да работят на памучни плантации, мини, кариери, с цел обогатяване на по-културните, притежаващи „християнски“ добродетели господари. Допада ми мнението на Джордж Карлин, че американската Конституция е писана от робовладелци, които много са обичали свободата. През 20-ти век робството се промени – хората станаха роби на заеми към чужди банки. Те попаднаха във веригите на заробващи заеми и т.н. „помощи“, давани от богатия Запад на „развиващия“ се свят. Народите изпаднаха в бедност, правейки по-лесно за корпорациите и банките да използват пари, ресурси и евтин труд. Днес корпорациите контролират почти всички държави, диктуват политики и налагат мнения и светоглед на хората.
Глобализацията прави хората нещастни. Депресията, като психическo състояние расте многократно, производството на антидепресанти пълни касите на големите корпорации. Страничните им ефекти произвеждат масови убийци. Стресът е увеличен неимоверно, работодателят изисква много повече от преди. Никой не се интерисува от мнението на работещите, а само от способността им да възпроизвеждат визията на корпоративната култура. Самоасимилацията на всичко, което не е в културата на фирмата, се насърчава. Хората са изложени на агресивната представа за материалния успех , на наложения отвън критерий за привлекателна външност и стил на живот. Принудени са да се сравняват с тази представа и да си казват „не съм толкова добре като тези от рекламата, много неща ми липсват, за да се чувствам добре“. Постоянен е натиска върху хората да имат по-ново, по-добре и повече. Накрая това не им носи щастие. Материалният успех никога не носи щастие. Според изследвания в САЩ, полoжителният отговор на въпроса „Щастлив ли си?“ достига максимум през 1956 г. Оттогава броят на отговорилите, че са щастливи намалява, въпреки че материалните придобивки са се увеличили три пъти. Проблемът е, че това развитие разрушава общностите и връзките между хората. Щастливи и сигурни в бъдещето са само тези хора , които чувстват, че могат да се облегнат на някого в живота. Самотните хора не са щастливи.
Глобализацията създава самотни хора. Един от планираните ефекти на глобализацията е несигурността. Както казва бившият председател на федералния резерв Алан Грийнспан, несигурността е добра и търсена за увеличаване на фирмената конкурентноспособност. Несигурният човек работи повече за по-малко пари. Това е една от причините за безкрайните промени в структурите на големите фирми. Много работни места се изнасят в други държави и даже пенсионните фондове са обект на спекулация. Най-беззащитни са малките фeрми. Като фалират, хората няма къде да отидат, освен в големия град за да търсят прехрана, работейки за чужди инвеститори срещу минимално заплащане. Самоубийствата на фермери в Индия например са над 100,000 през последните години. Фалирали мексикански фермери пресичат границата със САЩ с риск за живота си, за да изхранват семействата си в Мексико. Корпорациите възпитават нашите деца, предлагат избор на храна, избор на развлечения, какво да ги вълнува, към какво да се стремят. Те експлоатират много умело човешката алчност. Методът е много жесток: сравнение и съcтезание. Съвременните хора губят собственната си идентичност още от детските години. Нашите деца не искат да говорят своите езици. Те не искат да бъдат свързвани със собственната си култура. Престижно е да се носят джинси; да се яде в „Мак Доналдс“; да се носят символите на чужди държави, марки и спортни отбори. Децата учат в училище да отхвърлят своята култура. Учителят казва „Ако не се учиш добре, ще храниш прасетата“, „Ако не учиш, ще работиш във ферма като баща си“. Младите хора търсят одобрение и признание, те искат да принадлежат към престижна и модерна група. Сега им се казва, че ако искат да са уважавани от желаната от тях група, те трябва да имат най-новите маратонки, най-новата електроника, модерни дрехи. Този път води до разделение и завист, не на чувство на привързаност и близост, която търсят. Преди капитализма, чуството за себе си (идентичността) е било тясно свързано с чувството за принадлежност към общността. Днес младите хора са прекъснали връзката с общността си в стремеж за наподобяване на чужди идоли. Празнотата е запълнена от продавачите(рекламата), които казват „Не се притиснявай, ако не знаеш кой си. Ние ще ти oсигурим пакетирана идентичност, която можеш да използваш, като купиш нашия продукт. Това ще ти създаде чувство на идeнтичност, която ти ще можеш да покажеш на околните“. Идолите се глобализираха. Дори да си красива, ти никога не си достатъчно красива. Все повече хора си променят формата на носа, избелват си кожата и се изрусяват. Индустриалният растеж на „pазвиващите се“ страни се дължи донякъде на стремежа да се симулира американският начин на живот, а именно създаване непрекъснато на нови потребности, за които трябва да се работи допълнително. Глобализацията увеличава конфликтите. Членовете на различни религиозни групи са въвлечени в борба за малкото работни места и така икономическите проблеми пораждат религиозни и политически конфликти. Когато се разруши езикът, корените на това, което си, историята на дедите ти, ти ставаш никой за света. Глобализацията има само един хомогенен начин на възприемане на света. Идеята, че „Ние трябва да имаме единен световен възглед, мнение и план“ е изключително опасна. Тя е опасна за оцеляване на многообразието на световното културно наследство. Глобализацията е построена върху преференции за големите бизнеси. „Свободният пазар“ е популярно приеман без алтернатива, но често правилата му се изкривяват.
Корупцията, превратите, извиването на ръце на политици и народи е основно средство за налагане на благоприятни условия за печалба на многонационалните корпорации. Не един народ е бил мачкан и унижаван защото е „давал лош пример“.
Глобализацията обслужва големите многонационални корпорации и чрез световната търговска организация и международните търговски споразумения, които налагат отваряне на местните пазари като условие за участие в световната търговия. Регулациите се премахват, за да могат големите корпорации и банки да оперират на цялата планета, а на национално ниво фирмите са ограничени от финансови и технологични фактори. Това е система, която криминализира малкия производител и дерегулира огромните корпорации. Чувството на недоволство от своята среда често е и подсъзнателно. То кара засегнатите индивиди да полагат извънредни усилия да избягат от него. Резултатите от тези усилия са изключителни постижения или крайно антисоциално поведение. Преоткриването на ценностите на общността и грижата един за друг е основата на истинското щастие. Когато децата се идентифицират с реални, не идеализирани хора , получават по-пълна представа кои са самите те и какво могат да бъдат. Принадлежността към развиваща се общност, дава увереност, дълбоко чувство за уважение към себе си, което генерира уважение към другите. Глобализмът романтизира представата за консуматорската култура. Той създава изкуственни групи от хора притежаващи едни и същи стоки и фетишизиращи изключителността на групата, дава и ореол като на секта. В същото време сектата е жестока към тези членове, които не могат да насмогнат да придобият на време последният модел фетиш или външността им не е достатъчно близко до „стандарта“. На помощ идват пластични операции, цветни контактни лещи, вредящи на здравето диети, избелване на кожата, боядисване на косата и не на последно място употреба на наркотици. Индивидът отчаяно се опитва да спечели признанието на сектата (групата), но никога не е сигурен до кога ще може да му се радва. Това поражда несигурност, която се изразява в създаване на конкуриращи се подгрупи и непрестанни конфликти и сплетни. Попаднал в капана, индивидът се опитва отчаяно да се разграничи от общността от която произлиза, да се отблъсне от нея, да я оплюе. Групата постоянно изтъква своето предимство пред „простите селяни“, претендира за интелигентност и изключителност, но в същото време не се сравнява с подобни групи, защото това би спукало балона на изключителността ù. Разграничаването на индивидите от групата, от общността, от която произлизат, се превръща в срам от произхода им, презрение към по-старите поколения, демонстриране на символите на чужди култури, приемане на чужди имена, използване без нужда на чуждици. Всичкият този фарс и истерия е обилно посипан със самосъжаление. Наблюдават се опити, от страна на възприелите ценностната система на глобализацията, да се представят като жертва на остарелите културни и производственни отношения в средата, от която произлизат. Те не виждат достойно място за себе си в страната си, не виждат смисъл в полагането на общественно-полезен труд, който би удължил съществуването на едно общество, което те презират. Илюзията, че отричането от род и родина е печеливш билет за оня, по-добрия, уредения, богатия свят, ги превръща в доброволни затворници в килия, заедно с неизпълнимите си илюзии. Цялата негативна енергия , породена от невъзможността за постигане на глобалисткия идеал, се превръща в анти-общественни настроения и изяви. Тези изяви са: отказ от спазване на законите; безразличие към нарушителите на реда; очерняне по всеки повод страната си и миналото и, особено пред чужденци; стремеж към бърза печалба без да се спазва закона; укриване на данъци и такси. В същото време, тази група е твърдо убедена, че обществото е длъжно да и осигури безплатно здравеопазване, образование, безопастност и уважение без да чака принос от нейна страна. Предаваната от поколения българи грижа и саможертва в полза на децата си, в комбинация с глобалисткото възпитание, превърна значителна част от младото поколение в егоисти. Те са и основната ударна сила на свои и чужди, които имат интерес в поддържането на социалното напрежение, за да могат да ловят риба в мътна вода. Жертвите на глобализацията още от деца правят опити да се идентифицират като популярни герои от телевизията и рекламата. Те така и не могат да достигнат до някаква собствена идентичност. Симулирането на чужди престижни идентичности, които се сменят с всяка смяна на модата, не им дава време и самоуважение да намерят себе си. След време малкото останала собствена идентичност се превръща в обект на срам и презрение от другите индивиди, тръгнали по същия път. Това е и изворът на неуважението към другите – неуважението към себе си, защото не може да се постигне заветната близост до идола. Първичното чувство за малоценност от детските години, причинено от безпомощност, зависимост от родителите, които не мога да осигурят желаната изкуствена идентичност, преминава в неудовлетвореност от обществото като цяло и особено към изборните органи: парламент, президент, правителство.
Ролята на виновник за всичките им несгоди се пpиписва на тази част от обществото, която в момента е изпаднала в немилост. Това може да бъде партия, раса, етническа група, обществена прослойка. В един момент „масовия културист“ вижда за пръв път смисъл от живота си – да оплюе и разобличи. Трябва да му се признае, новопоявилата се енергия е неизчерпаема, не му липсва изобретателност, лесно се манипулира и не се отказва, докато не изчерпи всичката си сила. За миг се вижда личност – разрушител и разобличител, нещо като патриот. Фактите нямат значение, важен е полета на разрушителната стихия. Разобличаването и „плюенето“ продължават дори дълго след като критикуваният обект го няма. Това няма значение. Важното е да покаже на всички колко е страдал невинен, как живота му е съсипан завинаги и как заслужава съжаление. Жалка картина, особено когато става дума за способни личности, които предпочитат да бъдат запомнени като жертви, вместо да направят опит да покажат възможностите си. От друга страна добрият гражданин дава на децата си модел за подражание, стандарт , мироглед, който ги дефинира като членове на обществото, без да има нужда да гледат извън тяхната култура за образи и символи за подражание. Усилията трябва да бъдат насочени към свързване отново с хората от своята общност и да се търси идентичност и щастие в тази среда. Отдалечените образи на перфектност на глобалната медия и реклама създават чувство за непълноценност, съмнение и несигурност, че не можем да постигнем стандартите на обществото. Обикновените хора не могат да се конкурират с лъскавите идоли от рекламата или телевизионния екран и много често са гледани с презрение дори от собствените си деца.

Leave a Reply